В ежедневието, по повод различни ситуации и моменти, свързани с различни емоции – било то радост, изненада или гняв, думите „Ще те убия!“, както и други техни проявления, имат различен смисъл в различния контекст. Настоящата статия ви запознава с това как да разберете кога тези думи вещаят именно закана за убийство.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЗАКАНАТА С УБИЙСТВО?

Заканата с убийство е тежко престъпление и е регламентирана в чл. 144 от Наказателниякодекс. Тя се определя като особена форма на неправомерно въздействие върху психиката на човека и се изразява в намерение за извършване на посегателство срещу човешката личност, неговото имущество, неговите близки. Заканата с убийство следва да възбуди основателен страх от осъществяване на гореспоменатото посегателство и се наказва с лишаване от свобода до шест години.

ИМА ЛИ РАЗЛИКА МЕЖДУ ЗАКАНАТА И ЗАПЛАХАТА СПОРЕД СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА?

Според Върховния касационен съд, обща характерна особеност между заплахата и заканата е, че изпълнителните деяния и при двата престъпни състава предполагат отправяне на заплаха, представляваща самото намерение на дееца за извършване на противозаконни действия срещу личността и/или имота на друго лице, както и/или на негови близки, като целта е да се предизвика основателен страх у него. Ето защо, макар чл. 213а от Наказателния кодекс да говори за закана, а чл. 144 от Наказателния кодекс – за заплаха, лексикалната семантика на двете думи ги определя като близки по съдържание и по значение.

КАК ДА РАЗЛИЧИМ ЗАКАНАТА С УБИЙСТВО?

Според Наказателния кодекс елементите на престъплението „закана с убийство“ са три. 

• Първо, за да бъде налице закана с убийство, едно лице трябва да е заявило или да е проявило своето намерение за насилствено отнемане на живота на друго лице. Заявяването става с изричане на определени изрази като „Ще те убия“ или „Ще те очистя“, както и техни производни, докато проявяването на намерението става чрез конкретни действия на извършителя, например насочване на нож или пистолет, както и друго оръжие.

Тук е важно да отбележим, че не бива да се бърка заканата с убийство с опит за убийство или директно увреждане на личността на заплашения, тъй като заканата единствено застрашава от неговото увреждане. В допълнение на горното следва да споменем, че за да бъде налице закана с убийство, не е необходимо извършителят да е употребил оръжието, т. е. действието по изпълнението на заканата да е започнало, или пък изречените думи наистина да показват намерението му да изпълни заканата.

• Второ, за да бъде налице закана с убийство, заканата трябва да бъде годна да породи основателен страх у адресата, че престъплението, с което е заплашван, може да бъде наистина осъществено. За тази цел трябва да се установи, че извършителят се намира в такова психическо състояние, при което има вероятност да реализира отправената от него заканата. Предвид наличието на гореспоменатите елементи, не е необходима предпоставка заплашваното лице да бъде действително изплашено, като е достатъчно дори само отправената закана да е би могла да породи такъв страх у него. Тук е важно да отбележим, че гореспоменатата годност се преценява за всеки конкретен случай.
• Трето, за да бъде налице закана с убийство, извършителят трябва да съзнава съдържанието на отправената от него заплаха и да цели тя да предизвика у заплашваното лице основателен страх за нейното осъществяване.

КОИ ПРЕДПОСТАВКИ НЕ СА ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪСТАВ НА ЗАКАНАТА С УБИЙСТВО?

Важно е да споменем, че не е необходимо лицето, към което е отправена заканата за убийство, действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. 

Също така, за извършване на престъплението "закана", не се изисква в момента на заканата извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. В тази връзка, най-необходимо е деецът да разбира свойството и значението на това, което извършва и да се намира в такова психическо състояние, при което има вероятност да реализира заканата, като съзнава нейното съдържание.

Други предпоставки, които не са от значение за осъществяването на изпълнителния състав на заканата са: нейната продължителност, обстановката, фактическото обстоятелство дали участниците са се познавали преди това или не, както и отношенията между тях, а също и това дали е законно оръжието, послужило за извършване на заплахата, или какви други действия или реплики са извършени или изречени.

КОГА НЕ ГОВОРИМ ЗА ЗАКАНА С УБИЙСТВО?

Тук е важно да се спрем на това, че не винаги, когато някой се води от своя гняв и изрича, породени от него, подобни на гореспоменатите думи срещу другиго, се касае до закана с убийство. Словесно изразената закана за убийство, преценявана в контекста на взаимна неприязън, конфликтни междуличностни отношения между страните, както и съдържанието на обичайния речников фонд, не изпълнява обективния критерий за въздигане от закона на деянието в престъпление, ако по съществото си тя не би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Така, обективираната чрез думи или действия, заканата за убийство, следва да е възприета като реална и като такава, именно която може да възбуди основателен страх за нейното осъществяване.

КАК СЕ НАКАЗВА ЗАКАНАТА С УБИЙСТВО?

Заканата с убийство е деяние, което е въздигнато от закона в престъпление и е наказуемо с лишаване от свобода до шест години. 

Според чл. 144, ал. 1 от Наказателния кодекс, „който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години“. 

Наказанието за престъплението „закана с убийство“ се наказва с повече години лишаване от свобода за закана срещу „длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международна защита“. В този случай наказанието е лишаване от свобода до пет години – според чл. 144, ал. 2 от Наказателния кодекс. 

Наказанието „лишаване от свобода“ достига своя максимум с до шест години, когато: деецът се е заканил с убийство, деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност, от служител в организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност, от лице, което действа по поръчка на такава организация или се представя, че действа по такава поръчка, от лице от състава на Министерството на вътрешните работи или лице, което се представя за такова, от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група, или организирана престъпна група, или когато деянието е извършено в условията на домашно насилие.

КАКВА Е ЗАЩИТАТА ПО ОБВИНЕНИЕ ЗА ЗАКАНА С УБИЙСТВО?

Следва да отбележим, че тъй като заканата с убийство е тежко престъпление, както вече споменахме, по смисъла на Наказателния кодекс, не е възможно лицето, което е обвинено в нея, да бъде освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. 

Предвид гореизложеното, съществуват и смекчаващи вината обстоятелства, които могат да заменят наказанието „лишаване от свобода“ с наказанието „пробация“ или пък да се постигне условна присъда за обвинения в престъплението „закана с убийство“. Също така, при една добре изградена линия на защита, би могла да се произнесе и оправдателна присъда. Важно е да споменем, че последствията са различни за всеки конкретен случай и се преценяват съгласно него.

В случай че имате нужда от съдействие, може да се обърнете към Адвокатска кантора "Караколеви и партньори"